Намерени материали: 10
качен на 14/09/2021
от тетрадка.бг
брой страници 6
В тази книга се наблюдават поне три стълба. Първият съдържа подробен анализ на процеса на демократичен преход в посткомунистическите страни. Втората, критика, насочена към многобройните политици и анализатори, които ръководени от консенсусните посткомунистическа еуфория (стр. 53) анализират демократичния преход в Изтока по еднакъв начин, повърхностен, не-исторически, сякаш не е въпрос на сложен, отворен и дълъг процес, а е създаден априори модел. "Посткомунизма“ не се анализира като отворен процес на промяна, а като завършен преход (стр. 67). Третият стълб включва търсене на отговор на въпроса
Виж повече
качен на 14/09/2021
от тетрадка.бг
брой страници 6
От 1989 г. насам разпадането на комунистическите системи напълно промени политическата и институционалната карта на Централна Европа. Основните играчи в прехода – бивши комунисти и техните опоненти - често са предпочитали да създават полупрезидентски модел, а не традиционен парламентарен модел. Това не беше безсмислен избор предвид на несигурността и взаимния страх, разпространени по онова време. Основните играчи са били преследвани от две натрапчиви мисли според Рош: да се установи демокрацията, но същевременно да се гарантира тяхното участие във властта. Тези идеи са ги обединявали и според
Виж повече
Гръцката(ите) идентичност(и) през погледа на Никос Казандзакис и Хенри Милър.
качен на 01/02/2017
от тетрадка.бг
брой страници 5
Романът на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“ става световен бестселър след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“). Следват романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушени“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това писателят не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
В своето творчество Н. Казандзакис не
Виж повече
Global English and foreign language teaching – problems and probable solutions
качен на 18/08/2014
от zlatkastamboli
брой страници 9
Today we are living in a world where English has become the international language not only of communication but also of business, information technology, science, entertainment, diplomacy. It is spoken as a first language by several nations and it is the third most common native language after Mandarin Chinese and Spanish; English is the official language of many world organizations such as the European Union, the United Nations and the Common Wealth and it is also widely taught around the world as a second language.
International English is the concept of the English language as a global me
Виж повече
качен на 07/08/2014
от тетрадка.бг
брой страници 8
За Ион не знаем нищо повече от казаното от Платон. Като рапсод, той е типична фигура за елинския свят по онова време. Какво представлява фигурата на рапсода? Рапсодите са изпълнители на епическа поезия. На празници и публични събрания, освен Омир, те изпълняват и други поети, но все пак в центъра на репертоара им стои Омир. На рапсодите се дължи разпространението на Омировите поеми в елинския свят. Рапсодите знаят наизуст поемите, но въпреки това те не се ползват с името на интелигентни хора. От диалога „Ион” се разбира, че рапсодите се препитават от публичното си изличане. Освен изпълнители,
Виж повече
качен на 06/04/2013
от aniinkaa
брой страници 17
В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.
Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
Виж повече
Христо Ботев - Борба за национална и социална свобода.
качен на 11/11/2011
от iosif.1991
брой страници 7
За никой друг български поет не е писано толкова много, както за Ботев. В това има нещо дълбоко съкровено, неповторимо българско и вечно. Защото името му е станало символ на Родината, то е неотделимо от народа ни - както Балканът от родната земя. То е частица от самите нас.
В какво се крие тайната? Може би в това, че творчеството му е пълно с величие и трагизъм, със светла вяра и много отчаяние. с гореща обич и непреклонна омраза. Ботев не признава търпението, покорството, сведените глави, робството. За него животът е в устрема, в бурята, в борбата. И в това няма нищо чудно. Такова е времето,
Виж повече
качен на 14/06/2011
от admin
брой страници 36
Камбанният звън бил единственият ежедневен “новинар”, редактор на който бил селският клисар. Хванал въжето на топуза, с ударите по камбаната, той съобщавал на всички новините от село. Всеки, където и да се намирал, каквото ида правел, се спирал и се заслушвал в напевния камбанен звън:
- понякога ритмичен и тържествен;
- понякога бавен, разчетен и тъжен;
- понякога бърз, задъхан и тревожен.
Всеки слушал и разбирал.
Празник ли е, камбанният звън зовял към църквата. Свещеникът четял Евангелието и, след последната притча, изричал благословени думи за “тайното дело”, на което всички здрави мъж
Виж повече
Един възможен прочит на Магда Петканова
качен на 06/05/2011
от nina_naidenova88
брой страници 7
Към поетическото творчество на Магда Петканова литературната критика е по-дистанцирана отколкото спрямо драматургията й - тя заговаря за поетесата Петканова едва след появата на втората й стихосбирка “Изгубен камък”, поддържайки един умерен интерес и по-нататък към създаваното от нея в областта на поетическото.
За първи път поетесата печата свои стихове във в. “Неделно утро” през 1923 г. и продължава редовно да сътрудничи на “Вестник на жената”, “Демократически преглед”, “Изкуство и критика”. През 1927 г. първата й стихосбирка “Македонски песни” налага името на Магда Минева (тук тя използва ф
Виж повече
НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ - "СВЕТЛО УТРО”, "ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД”.
качен на 27/04/2011
от boikadobreva
брой страници 7
Лирическият герой на Николай Лилиев в „Светло утро” изпитва присъщите за ранимата човешка природа колебания и разочарования, копнеж по неуловимото щастие. Мечтае поне за миг да се потопи в света на духовната хармония и да задържи този миг в сетивната си памет, колкото е възможно по-дълго. Именно надеждата подхранва жизнените сили на душата. Тя е в предчувствие за нещо светло и възвишено. И то идва с образа на светлото утро като химн на радостта, дълго търсена и така потребна за постигането на душевния комфорт.
Виж повече
