Един възможен прочит на Магда Петканова

Към поетическото творчество на Магда Петканова литературната критика е по-дистанцирана отколкото спрямо драматургията й - тя заговаря за поетесата Петканова едва след появата на втората й стихосбирка “Изгубен камък”, поддържайки един умерен интерес и по-нататък към създаваното от нея в областта на поетическото. За първи път поетесата печата свои стихове във в. “Неделно утро” през 1923 г. и продължава редовно да сътрудничи на “Вестник на жената”, “Демократически преглед”, “Изкуство и критика”. През 1927 г. първата й стихосбирка “Македонски песни” налага името на Магда Минева (тук тя използва фамилията на първия си съпруг - писателя Мирослав Минев; Петканова става фамилното й име след брака й с Константин Петканов през 1932 г.) като обичана от интелигенцията поетеса. Две от стихотворенията дори се запяват като песни, стават част от устойчивия репертоар на градския фолклор: “Свещи ти запалих пред трона небесен” и “Ако зажалиш някой ден”. Музиката към тях написва композиторът Марин Големинов. От 1931 г. М.Петканова е член на Съюза на българските писатели и член на Клуба на жените писателки. Появяват се стихосбирките й “Изгубен камък”(1933) и “Кавали свирят” (1939) - върховете в поетич