Тетрадка.бгГОРНОБРОДСКИЯТ ОТШЕЛНИК ЙОАН.

Камбанният звън бил единственият ежедневен “новинар”, редактор на който бил селският клисар. Хванал въжето на топуза, с ударите по камбаната, той съобщавал на всички новините от село. Всеки, където и да се намирал, каквото ида правел, се спирал и се заслушвал в напевния камбанен звън: - понякога ритмичен и тържествен; - понякога бавен, разчетен и тъжен; - понякога бърз, задъхан и тревожен. Всеки слушал и разбирал. Празник ли е, камбанният звън зовял към църквата. Свещеникът четял Евангелието и, след последната притча, изричал благословени думи за “тайното дело”, на което всички здрави мъже се били обрекли. След разпуса на църквата, обнадеждени и възродени, хората се прибирали по домовете си. Тъжните акорди на бавни разчети известявали, че някой е починал и, че всички трябва да отидат цветя да поднесат, скръбта да споделят и с покойника да се простят. При тревога от нападение на хайти, башибозуци, кърджалии или даалии, камбаната предупреждавала: “Бягайте, децата да приберем, плодовете на труда и ценните вещи да укрием от кръвожадните очи и похотливите ръце на нападателя!” А понякога, от бойниците на кулата пушечен гръм разпъждал малка потеря, която от страх напущала селото.