Тетрадка.бгФрансоа Фризон-Рош, "Полупрезидентският модел" като инструмент на прехода в посткомунистическа Европа: България, Литва, Македония, Полша, Румъния и Словения", Издател Фондация "Д-р Желю Желев", превод Райна Карчева и Петър Рангелов, 2009.

От 1989 г. насам разпадането на комунистическите системи напълно промени политическата и институционалната карта на Централна Европа. Основните играчи в прехода – бивши комунисти и техните опоненти - често са предпочитали да създават полупрезидентски модел, а не традиционен парламентарен модел. Това не беше безсмислен избор предвид на несигурността и взаимния страх, разпространени по онова време. Основните играчи са били преследвани от две натрапчиви мисли според Рош: да се установи демокрацията, но същевременно да се гарантира тяхното участие във властта. Тези идеи са ги обединявали и според автора са довели до задкулисни сътрудничества, дори ако намеренията им са били различни и техните основни цели са си противоречели. За бившите комунисти въпросът е бил да не губят власт или в най-лошия случай не губят изцяло властта - оттук и решителността им да я разделят достатъчно, за да се балансират предоставените им правомощия, така че невъзможността да се използват всички лостове на властта би била поне компенсирана от възможността да се осуетят действията на всеки, който притежава някаква част от властта. За опозицията, от друга страна, въпросът не е бил толкова до придобиване на власт