Христо Ботев - Борба за национална и социална свобода.

За никой друг български поет не е писано толкова много, както за Ботев. В това има нещо дълбоко съкровено, неповторимо българско и вечно. Защото името му е станало символ на Родината, то е неотделимо от народа ни - както Балканът от родната земя. То е частица от самите нас. В какво се крие тайната? Може би в това, че творчеството му е пълно с величие и трагизъм, със светла вяра и много отчаяние. с гореща обич и непреклонна омраза. Ботев не признава търпението, покорството, сведените глави, робството. За него животът е в устрема, в бурята, в борбата. И в това няма нищо чудно. Такова е времето, в което живее и твори поетът - неспокойно и смутно. Личността, животът и творчеството му могат да се поберат в една дума - борба. „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите...". Тези думи на поета не са просто изблик, те характеризират цялата му същност. „В борбата е доброто и злото, плачът и смехът" - на това философско разбиране той подчинява живота си. Ботев носи в душата си като кървяща рана робската участ на своя народ и бележи най-висок връх на революционната мисъл в България преди Освобождението ни от турско робст