Намерени материали: 4
качен на 14/09/2021
от тетрадка.бг
брой страници 6
В тази книга се наблюдават поне три стълба. Първият съдържа подробен анализ на процеса на демократичен преход в посткомунистическите страни. Втората, критика, насочена към многобройните политици и анализатори, които ръководени от консенсусните посткомунистическа еуфория (стр. 53) анализират демократичния преход в Изтока по еднакъв начин, повърхностен, не-исторически, сякаш не е въпрос на сложен, отворен и дълъг процес, а е създаден априори модел. "Посткомунизма“ не се анализира като отворен процес на промяна, а като завършен преход (стр. 67). Третият стълб включва търсене на отговор на въпроса
Виж повече
качен на 14/09/2021
от тетрадка.бг
брой страници 6
От 1989 г. насам разпадането на комунистическите системи напълно промени политическата и институционалната карта на Централна Европа. Основните играчи в прехода – бивши комунисти и техните опоненти - често са предпочитали да създават полупрезидентски модел, а не традиционен парламентарен модел. Това не беше безсмислен избор предвид на несигурността и взаимния страх, разпространени по онова време. Основните играчи са били преследвани от две натрапчиви мисли според Рош: да се установи демокрацията, но същевременно да се гарантира тяхното участие във властта. Тези идеи са ги обединявали и според
Виж повече
Христо Ботев - Борба за национална и социална свобода.
качен на 11/11/2011
от iosif.1991
брой страници 7
За никой друг български поет не е писано толкова много, както за Ботев. В това има нещо дълбоко съкровено, неповторимо българско и вечно. Защото името му е станало символ на Родината, то е неотделимо от народа ни - както Балканът от родната земя. То е частица от самите нас.
В какво се крие тайната? Може би в това, че творчеството му е пълно с величие и трагизъм, със светла вяра и много отчаяние. с гореща обич и непреклонна омраза. Ботев не признава търпението, покорството, сведените глави, робството. За него животът е в устрема, в бурята, в борбата. И в това няма нищо чудно. Такова е времето,
Виж повече
качен на 14/06/2011
от admin
брой страници 36
Камбанният звън бил единственият ежедневен “новинар”, редактор на който бил селският клисар. Хванал въжето на топуза, с ударите по камбаната, той съобщавал на всички новините от село. Всеки, където и да се намирал, каквото ида правел, се спирал и се заслушвал в напевния камбанен звън:
- понякога ритмичен и тържествен;
- понякога бавен, разчетен и тъжен;
- понякога бърз, задъхан и тревожен.
Всеки слушал и разбирал.
Празник ли е, камбанният звън зовял към църквата. Свещеникът четял Евангелието и, след последната притча, изричал благословени думи за “тайното дело”, на което всички здрави мъж
Виж повече
