Намерени материали: 8
качен на 20/04/2025
от тетрадка.бг
брой страници 16
Философията на Кант я наричат критическа философия, тъй като нейната цел е преди всичко да бъде критика на познавателната способност. Преди да познаваме, ние трябва да изследваме познавателната способност. Това е правдоподобно за човешкия раз-съдък, то е находка за здравия човешки разсъдък. Познанието се представя като инструмент, като нанин, по който искаме да овладеем истината; следователно, преди да можем да пристъпим иъм самата истина, трябва най-напред да познаем природата, вида на нейния инструмент. Този инструмент е деен; според Кант трябва да видим дали той е способен да извър¬ши онова
Виж повече
качен на 16/09/2023
от тетрадка.бг
брой страници 10
Философията на марксизма е възниквала през 40-те години на XIX век. Нейните теоретични източници са най-значимите философски, икономически и социално-политически теории в края на XVIII - XIX век и по-специално, немската класическа философия, чиито представители са Хегел и Фойербах, класическа буржоазна политическа икономия (Адам Смит, Дейвид Рикардо), утопичните социалисти (Сен-Симон, Фурие, Оуен) и писанията на френските историци от епохата възраждането (Тиери, Гизо, Минет). Появата на марксистката философия е допринесла за големите постижения в областта на природните науки: законът за запазв
Виж повече
качен на 28/03/2020
от тетрадка.бг
брой страници 16
Подобно на всеки естетик, Г. В. Хегел не се занимава с никакво специално движение, стил или произведение на изкуството, а той е много категоричен за вида на изкуството – там, където може да се намери Красотата. Подобно на Емануел Кант, Хегел обединява изкуството и свободата и очаква идеята за изкуство, заради изкуството. За Хегел идеята винаги се противопоставя на природата. Умът е в контраст с безсмислеността на материята или природата. Умът създава изкуство, което дава представа за природата. Тази идея е единството на външността или обективността на природата и субективността или личната виз
Виж повече
качен на 18/09/2019
от тетрадка.бг
брой страници 16
Подобно на Емануел Кант, Хегел обединява изкуството и свободата и очаква идеята за изкуство, заради изкуството. За Хегел идеята винаги се противопоставя на природата. Умът е в контраст с безсмислеността на материята или природата. Умът създава изкуство, което дава представа за природата. Тази идея е единството на външността или обективността на природата и субективността или личната визия на артиста. Както и при Кант, зрителят на произведението е толкова важен, колкото и художникът при Хегел. Красотата в изкуството е излъчването на Абсолюта чрез обекта. Красотата може да се покаже само в чувст
Виж повече
качен на 31/07/2019
от тетрадка.бг
брой страници 19
Творческите дейности на Маркс и Енгелс се основават на най-значимите идеи на своето време, които те критично преработват, усвоявайки всички най-ценни теоретични възгледи. Съгласно Енгелс в основата на философията на марксизма е диалектическия материализъм, науката за най-общите закони на движение и развитието на природата, обществото и мисълта. Материалистическата философия на марксизма се проявява в това, че тя признава материята като единствено съществуващия свят; съзнанието се разглежда като свойство на високо организирана форма на материята, специфични функции на човешкия мозък, с неговата
Виж повече
ОТЧУЖДЕНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ: К. МАРКС.
качен на 20/10/2018
от тетрадка.бг
брой страници 14
Реализирането на труда се явява до такава степен „дереализиране“, че ра¬ботникът се „дереализира“ включително до гладна смърт. Опредметяването се явява до такава степен загуба на предмета, че работникът се лишава от най-необходимите предмети, необходими не само за живота, но и за работата. Да, самата работа става такъв предмет, който работникът може да овладее само с най-голямо напрежение и с най-нередовни прекъсвания. Присвояването на предмета се явява до такава степен отчуждение, че колкото повече предмети работникът произвежда, толкова по-малко може да притежава и толкова по¬вече попада под
Виж повече
Човекът като философски проблем.
качен на 14/08/2015
от тетрадка.бг
брой страници 12
Темата става актуална особено през епохата на Ренесанса, когато се отделя много повече внимание на личността и се развива една нова система от възгледи за човека - антропоцентризма. Творчеството през Ренесанса придобива светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи и започват да изобразяват човека като реално земно същество. Тома Аквински (1225 – 1274 г.) вярвал, че човекът въстанал срещу Бога и паднал, но неговата представа за падението била непълна. Но падението не засегнало човека като цяло, защото била покварена само волята му, но не и интелектът. Така
Виж повече
Справедливостта като отговорност за Другия - Еманюел Левинас
качен на 13/08/2015
от тетрадка.бг
брой страници 10
Да бъдеш в света, да имаш гледна точка в него, да съществуваш и преживяваш – това означава да бъдеш Аз. Това е феноменът на човека, появяващ се при всеки индивид поотделно, с встъпването му в света. Индивидът е другият спрямо другите. Формална другост: единият не е другият, каквото и да е неговото съдържание. Всеки е друг по отношение на всеки. Всеки изключва всички други - и съществува отделно, и съществува за себе си. Чисто логическа негативност и реципрочност в комуналността на рода. Тази положена позитивност на съществуването и тази негативност на изключването, изглежда, се преоткриват и с
Виж повече
