Тетрадка.бгЧовекът като философски проблем.

Темата става актуална особено през епохата на Ренесанса, когато се отделя много повече внимание на личността и се развива една нова система от възгледи за човека - антропоцентризма. Творчеството през Ренесанса придобива светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи и започват да изобразяват човека като реално земно същество. Тома Аквински (1225 – 1274 г.) вярвал, че човекът въстанал срещу Бога и паднал, но неговата представа за падението била непълна. Но падението не засегнало човека като цяло, защото била покварена само волята му, но не и интелектът. Така хората можели да разчитат на собствената си мъдрост, следователно, спокойно можели да смесват ученията на Библията с ученията на философите - нехристияни. Мисълта, че „Най-важното нещо за човека е самият той” изцяло доминираща в разсъжденията на Тома Аквински. Философите на Ренесанса поставят индивидуалността на човек на преден план. Чрез своята индивидуалност той започва да прогресира, макар и бавно, но все по-настойчиво в света, в който живее. Човекът се осмисля като самостоятелен индивид, започнал да развива своя светоглед за красивото и доброто. През тази епоха именно човекът се поставя