Тетрадка.бгОТЧУЖДЕНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ: К. МАРКС.

Реализирането на труда се явява до такава степен „дереализиране“, че ра¬ботникът се „дереализира“ включително до гладна смърт. Опредметяването се явява до такава степен загуба на предмета, че работникът се лишава от най-необходимите предмети, необходими не само за живота, но и за работата. Да, самата работа става такъв предмет, който работникът може да овладее само с най-голямо напрежение и с най-нередовни прекъсвания. Присвояването на предмета се явява до такава степен отчуждение, че колкото повече предмети работникът произвежда, толкова по-малко може да притежава и толкова по¬вече попада под господството на своя продукт, на капитала. Всички тези изводи се крият в определението, че човек се отнася към продукта на своя труд като към чужд предмет. Защото при тази предпос¬тавка е ясно: колкото по-напрегнато работи работникът, толкова по-мощен става чуждият, предметен свят, който той създава против себе си, толкова по¬беден става самият той, неговият вътрешен свят, толкова по-малко притежа¬ва той. Така е и при религията. Колкото повече влага човек в бога, толкова по-малко запазва в самия себе си. Работникът влага своя живот в предмета; но сега животът му не е вече негов, а на предмет