Тетрадка.бгКурсови работи, Мениджмънт / Управление, Управленски стил

Лидерството- това е тип управленски взаимодействие /между лидера и последователите му/ основаващо се на най ефективните за дадена ситуация съчетаване на различни източници на власт и е насочено към убеждаването на хората в достигането на общи цели. Така тук има три компонента лидер, последователи и ситуационни променливи. Важно е да се отбележи ,че при управленческото взаимодействие от типа “лидер- последователи” не е задължително да се предпоставя йерархична връзка, каквато е задължителна при началник – подчинен. Така също връзката е двустранна а не е едностранна и вертикална. Лидерството

Проблемите на човека като развиващо се и дейно същество са тясно свързани с понятието за човешката личност. Личността е носител на всички дейности, в нея те се интегрират, за да се формира и прояви поведението на човека в неговия всекидневен живот. Човешката личност е едновременно и субект на дейностите, и обект на въздействията, които те упражняват. Ето защо проблема за личността заема централно място в психологията. Това е сложен и многостранен проблем, която се разработва в различни аспекти от няколко науки. В биологическите науки се разглеждат природните основи на личността, в историческит

“Каолин” АД се развива като независима водеща международна компания в сектора на индустриалните минерали, с висок продуктово-иновативен и логистичен потенциал и мотивирани служители. Дружество е с основен предмет на дейност добив, преработка, търговия и логистика на индустриални минерали - каолин, кварцов пясък, фелдшпатови пясъци, фелдшпат, доломит, варовици, керамични преспрахове и други. Залежите на пясък в световен мащаб са големи. Най-големи производители на кварцови пясъци в Източна Европа за 2007г. са: Словакия-35 % от производството в региона, предназначено за строите

При сегашната обстановка на силна динамика на празарните условия, на множество рискови ситуации и потребност от бърза реакция на мениджъра решението има много богата характеристика. Тя се определя предимно от новата ситуация, в която се намират стопанските единици и ръководителите им, от множество проблемни ситуации, чиито параметри не могат точно да се имерят, от сложната социопсихологическа обстановка в страната и нарастващото социално напрежение сред персонала на предприятията. Ефективното упр. Решение като правило представлява сплав между професионализма на мениджъра и изкуството да управ

Определяне на понятието “лидерство” остава неопределено в българската литература. Вероятна причина за неопределеността идва от това, че литературните извори ползват думата “leadership”, която на български може да се превежда в зависимост от контекста ту като ръководство, ту като лидерство. Като се има предвид, че между двата термина има съществени различия. В този аспект ще посоча едно съпоставяне между ръководство и лидерство, за да се откроят характерните особености на лидерството, чрез които да се интерпретира същността на лидерството. Ръководството като една от функциите на управление е мм

Мениджърът е този, който трябва да сравнява действителното състояние с предварително желаното (прогнозирано, планирано). За целта е необходимо да се определят обективни критерии за измерване, оценка и сравнение. От изключително значение при контролирането и оценяването е изключване на субективизма, който може да доведе до възникването на конфликти и вътрешно напрежение в организацията. Посочените функции, които се явяват направления в дейността на мениджъра, правят неговата работа разнообразна, напрегната и изпълнена с предизвикателства. Добрите мениджъри се справят с тези предизвикателства

1. Kласификация на школите, теориите и направленията в науката за мениджмънта Класификацията на школите в научния мениджмънт е един от най сложните въпроси в теорията на мениджмънта. Нещата се усложняват и това, че върху мениджмънта като социална практика оказват влияние много науки, научни дисциплини, теории, направления и др. Наред с това често се смесват или се правят опити за съвместяване на класификация и периодизация. През 1967 г. Херберт Xикс предлага една периодизация в развитието на мениджмънта. Според него в развитието на мениджмънта следва да се обособят 4 е

Управлението е съвкупност от функции, принципи, методи, средства и форми за управление на стопанството и на стопанските единици с оглед максимално оползотворяване на ресурсите и повишаване на тяхната ефективност /в повечето случаи понятието “управление” се употребява равнозначно с понятието “мениджмънт”/. В съвременните условия едва ли има уважаван ръководител, който да се отнася с пренебрежение или даже с недостатъчно внимание към управлението на дейността на своята организация. В реалната практика обаче, рядко може да се намери организация, в която да е действа идеална системата за управл

Управлението се е появило с появата на човека. Когато двама човека се обединяват в стремеж за постигане на една и съща цел, възниква задача за координиране на съвместните им деиствия, решение което някои от тях е длъжен да вземе. Така тои се превръща в ръководител-управляващ, а другият в негов подчинен-изпълнител. През всички етапи от изграждането на обществото е съществувал проблем с управлението. След победата на промишлената революция през втората половина на миналия век ситуацията на запад рязко се променя. Като гъби след дъжд започнали да никнат фирми, нуждаещи се от огромни количества

Класификацията на школите в научния мениджмънт е един от най сложните въпроси в теорията на мениджмънта. Нещата се усложняват и това, че върху мениджмънта като социална практика оказват влияние много науки, научни дисциплини, теории, направления и др. Наред с това често се смесват или се правят опити за съвместяване на класификация и периодизация. През 1967 г. Херберт Xикс предлага една периодизация в развитието на мениджмънта. Според него в развитието на мениджмънта следва да се обособят 4 етапа : 1. Донаучен период – до 1880г. 2. Научен мениджмънт (класическа

Мениджмънтът, или управлението на съвместни човешки дейности, е немислим извън някаква форма, в която и чрез която се осъществяват тези дейности. Тази форма се означава с понятието “организация”. Един от бележитите специалисти по управление – Честър Барнард – определя преди повече от петдесет години организацията като “система от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Според това общо определение организацията е социална система преди всичко друго, защото в нейната основа са хората. Управлението на съвместни дейности на повече от двама души има история на развитие, датира

Като цяло се счита, че при всеки проблем или въпрос във фирмата има различни начини на управление, с цел да се постигне оптимално решение, което означава, че добрия управленски стил е свързан с промени, съобразно обстоятелствата. От друга страна, съществуват ръководители, които прилагат само един стил на управление. Това, от една страна може да бъде благоприятно за самите служители, защото те знаят както да очакват от ръководителя си, от друга страна обаче, както вече бе споменато, това може да бъде вид грешка, защото отделните обстоятелства изискват промяна на стила, което пък от своя стра

В икономиката термина “организация” най-често се определя като система от съзнателно координирани дейности на двама или повече души. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да има най-малко една цел (т.е. желано крайно състояние или резултат), която се приема от членовете на групата като обща. Освен това, тя трябва да бъде съставена от двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел. Всяка управленска организация трябва да

Вземането на решения винаги зависи от изходните условия и от качествата, заложени като дарба в ръководителя на процеса на управление.Качеството на взетите решения зависи от опита и стереотипите на мислене. Мениджърът с цел по-сигурно и стабилно поведение на търговските пазари може да прибегне до вземане на групови колективни решения, с което отговорността се разпределя върху целия ръководен персонал, а възможността за по-успешни решения и по-голяма степен на правилен избор се повишава. 2. Изложение Управлението в много случаи се разглежда като вземане на решения от различно естество с цел