Тетрадка.бгЛекции, Мениджмънт / Управление, Основи на управлението

Пълномощията се предават чрез разделяне хората на групи, които се поставят в подчинение само на един ръководител. Липсва специализация в работата на мениджърите, въпросът е колко човека могат едновременно да могат да ръководят. Основното е да се постигне ясна командна верига на разпорежданията „отгоре - надолу”. Линейните ръководители имат широки правомощия да се разпореждат в собственото си звено, но нямат право да издават разпореждания на служители от други звена. Схема: Предимства: - Единоначалие - Единство на разпорежданията - Ясна отговорност на отделните ръководители - Линейни

Контролингът навлиза в теорията и практиката на фирменото управление като сложно и многообразно понятие. Днес не съществува еднозначно определение на понятието “контролинг“ не само в българската, но и в световната управленска теория . Той е тясно свързан тясно с разгледания по-горе механизъм и има ключово значение за осъществяването на изпреварващо действие. Възможността предварително да се установят необходимите условия за ефективно функциониране и осъществяването на действия, гарантиращи този процес изисква осъществяването на следните стъпки: Място на възникване на разходите (МВР) е структу

Контролирането е управленска функция, чрез която мениджъра определя степента на съответствие между фактическото изпълнение и желаните залегнали в плана цели и задачи.необходимо да се спазват някой принципи.Контролът трябва да е съобразен с вида и характеристиките на работата, която ще се контролира. Трябва да има обратна връзка. Контролът трябва да е гъвкав. Той трябва да може да се адаптира към променящите се условия на дейността. Контролът трябва да е икономичен. Контролът трябва да е насочен към избрани точки. За да се постигнат добри резултати е достатъчно да се контролират само някой ключ

За начало на науката за управление се приемат перода от началото на 19век и края на 20век. В исторически аспект могат да се убособят следните етапи в развитието на теорията и практиката на управлението. -1 етап – съвпадане на обекта и субекта на управлението -2 етап – е свързан с разделение на субекта с обекта на управление -3 етап – етап на функционално разделение на труда -4 етап – е свързан с възникване на т.н. школи на управлението -школа на научното управление – създател на тази школа е учен Тейлър. Тази школа се занимава с проблеми свързани с разполагане персонала на работните м

Процес на планиране организиране мотивиране и контрол необходими за формулирането и достигане на целите на организацията Друго определение : „Управлението е особен вид дейност която превръща неорганизирана тълпа в ефиктивна целенасочена и производителна група” Питър Драктър. Още една дефиниция: Процес на работа с и чрез други хора за постигане целите на организацията в непрекъснато променяща се среда. Основното в този процес е ефиктивното и ефикасно използване на ограничените ресурси Ефективност когато крайните резултати съвпадат с първоначалните цели Ефикасен когато ограничените ресурси

А) целеполагане – това е стратегическа управленска функция.Тя изразява желания резултат или бъдещето състояние на БЕ, на къде се стреми тя.Определяне на целите всъщност е начало на осъществяването на функциите на управлението. Целите могат да се разглеждат като източник за мотивация и въздействие върху персонала. - изисквания за правилно формиране на целите: 1.яснота 2.точност 3. комплектност 4.срокове 5.критерии за изпълнение и оценка 6.място и време за изпълнение 7.последоветелност и обезпеченост 8.да посочва резултата видове: а)според насочеността си – достигане на определен п

Използван в спец. Публична администрация във ВСУ. Интересът на хората към управлението датира от най-дълбока древност. Може да се каже, че историята на управленската практика съвпада с историята на човешката цивилизация. Още преди хиляда години заедно с разделението на труда и необходимостта от съвместна работа на хората възниква и необходимостта от управлението на човешка дейност. Когато човек съм изпълнява дадена работа не е необходимо непременно друг да го насочва да му нарежда какво да прави. Но когато мнозина изпълняват заедно някаква работа за постигане на предварително зададена цел тря

От мениджъра зависи да превърне потенциала на науките за мениджмънта в реалност. За да го стори, той трябва да разбира какво представляват те и с какво могат да допринесат. Следва да е наясно с характерните ограничения, присъщи на тези науки, най-вече като резултат от произхода и историята им. Но преди всичко той е длъжен да осъзнае, че науките за мениджмънта са инструмент на мениджъра, не на научния работник. И от ме¬ниджъра зависи да насочи тези инструменти към управленски за¬дачи и към управленски принос.

Понятието управление, ръководене (мениджмънт) е едно от най-широко използваните в съвременните общества и стопански взаимоотношения. Управлението е процес на целенасочено въздействие, но не всяко въздействие е управление. Управленското въздействие е това, което е насочено към целевата функция на поведението. Управлението се отнася към системи, които са сложни и динамични (имат поведение и отношения), а не са статични. Основни елементи на управлението. За да е налице каквото и да е управление трябва да функционират (да са налице) следните елементи: Субект на управление – изработва и реализира