Тетрадка.бгЕвропейско право

Уредбата на свободното движение на хора започва от създаването на Европейската общност и продължава да се развива като един от фундаментите на Единния пазар и европейската интеграция като цяло. Редица нормативни актове са прекратили своето действие и са заменени с по-актуални, но някои норми все още са действащи. Първоначално нормативното уреждане е предвидено в Римския договор, учредяващ Европейската икономическа общност (ЕИО) (който впоследствие е доразвит от допълващите и изменящите го договори), но също така няколко разпоредби са включени и в Договора за Европейската общност за атомна енер

ЕК е създадена за да бъде пазител на учредителните договори, изпълнителен орган на ЕС, администратор и управляващ политиките на ЕС, посредник между държавите-членки и изразител на общностния интерес. Тя е най-независимата институция на ЕС.В самите учредителни договори има раздел ЕК. ЕК има свой Правилник за вътрешния ред.ЕК е колективен орган, изборна институция, с 5-годишен мандат. До 1992 г. съставът на ЕК е бил изключителна компетентност на държавите. Те определят с единодушие председателя на ЕК. Първият председател на висшата власт е Жан Моне. В момента – Романо Проди.Комисията се състои о

Очевидно е, че ЕС не е традиционна междудържавна организация, а специфично правно образувание. Някои от въпросите, които изискват своето изясняване са: (а) какво представлява като правен субект този съюз; (б) легитимни ли са решенията му по отношение на други международноправни субекти и доколко те обвързват страните-членки; (в) ограничава ли се правото на страните-членки на самостоятелна изява на международното поле. Последното е от особена важност за изясняване влиянието на членството в ЕС върху суверенитета на отделните страни. Със своята уникална правна природа, ЕС не просто обединява с

За да осъществява своята дейност, Европейската общност приема регламенти, директиви, решения, препоръки и становища, които представляват оригинални правни инструменти на правото на Общността, различни от националните и международни правни инструменти. Институциите на ЕС могат да приемат подобни правни актове единствено ако разпоредбите на договорите са им предоставили подобни правомощия (принцип на предоставените правомощия). Отделните правни актове (с изключение на препоръките и становищата, които нямат задължителен характер) следва да се основават на конкретни разпоредби на договорите (в тов

Бъдещето развитие е най-тясно свързано с бъдещето задълбочаване на европейската интеграция и създаването на единна Европа. В това отношение биха могли да се посочат няколко определящи фактора: първо, стабилизирането на Европейския съюз и излизането от рецесия на държавите членки; второ, стабилизирането на държавите от Източна Европа и Русия; трето, постепенно доближаване до изискуемите условия за членство в ЕС на държавите кандидати. Първият и основен въпрос, чието решаване е определящо за изпълнение на последващите въпроси, е постепенното стабилизиране на ЕС, излизането от рецесията на дър

Правото на Европейския съюз (ЕС) възниква през 50-те години на ХХ век, когато шест европейски държави (Франция, Германия, Италия, Люксембург, Белгия и Холандия) сключват последователно договори за създаването на общности, чиято цел е чисто икономическа. С времето европейските общности претърпяват еволюция, която надминава значително първоначалните проекти, и се превръщат в привлекателно място и за други държави. Членовете се увеличават. През 1992 г. се създава Европейският съюз, който в резултат на засилващия се интеграционен процес еволюира от типична европейска организация в една интегрираща