Тетрадка.бгХристианизация на Българския народ през управлението на хан/княз Борис I Михаил (852-889)

На идеологическите претенции на Византия българските владетели отговарят със своя собствена полтическа програма, която се основава на езическата религия и на историческия модел на българската държава, за който свителстват "Именника на българските ханове" и многобройните каменни надписи. Те свидетелстват за древната държавна традиция и по този начин се обосновава правото на българите да разполагат със своя държава. С чувство на гордост българските владетели отбелязват, че своите военни успехи дължат и на подкрепата на бог Тангра. В резултат на териториалното разширение и преселването на хиляди ромей в Извъндунавска България е постигната една пъстра религиозна картина. Религиозния партикуларизъм се явява като препятствие на стремежите на българските владетели да монархизират властта чрез обожествяването й. По това време силно се обтягат и противоречията между Рим и Константинопол. Двата църковни центъра претендират за разширяване на религиозното си влияние в Средна Европа,където на политическата карта се появяват нови славянски държави. На така формиралата се вътрешна и международна обстановка българския престол е зает от хан/княз Борис I, върху чиито плещи пада тежката отговорност