Тетрадка.бгДетето и критичните ситуации в семейството.

Моделите на родителско поведение изразяват цялата гама от феномени на позитивно и негативно отношение към детето и могат да се представят както чрез директните характеристики на възпитателното влияние на родителя, така и посредством представите, поведението и реактивността на децата. Г. Хоментаускас /1989/ извежда четири условни вътрешни позиции, представящи в сентенционална форма възприятието на детето за отношението на родителите към него. 1. „Аз съм нужен и обичан! Аз също ви обичам!” Атмосферата в това семейство се характеризира с близост, доверие, емпатия и взаимно разбирателство. Родителите проявяват разумна любов към детето, Изразяващи се в грижи, поощряване на автономията и индивидуалността,обективна оценка на поведението и постиженията, изисквания за съобразяване с другите. Детето на такива родители изпитва чувствана безопастност и същевременно-отговорноост, проявява доверие и се съобразява с хората, усвоява стойностни социални умения. В сравнение с връстниците си то има по-богат субективен опит и висока, но реална самооценка. Още в предучилищна възраст то формира редица житейски нагласи на отношение към родителите и другите хора. „Близостта с родителите не подтиска с