Тетрадка.бгИзследване на операциите.

Реален конфликт може да се моделира с крайна антагонистична игра, ако той отговаря на следните условия:  Конфликтът се определя от антагонистични действия между две страни, всяка от които разполага с краен брой възможности за действия;  Всяка от страните приема своите действия независимо от другата. Резултатите от тези действия се оценяват с реални числа, които определят полезността от създалата се ситуация за една от страните;  Действията на страните са неразчленяеми и еднократни, т.е. нямат формални отличителни свойства. Това позволява действията да се интерпретират като елементи на абстрактни множества, отличавайки различните действия само по степента на полезност от създалата се ситуация. Ако конфликтът удовлетворява изброените по-горе 4 условия, то наричайки едната страна I играч, а другата – II играч, то можем да го опишем (моделираме) с крайна антагонистична игра Г=(X, Y, Z), където: - Х – множество на възможните действия на I играч; - У – множество на възможните действия на II играч; - H – функция на полезност на I играч, определена на всички двойки възможни действия на играчите. В теоретико-игрова терминология – Х е множество на стратегиите