Тетрадка.бгКурсови работи, Икономика, Международна икономика

Китай е най-голямата икономика в света за втора поредна година. Тя е реализирала 21,3 трлн. долара икономическа продукция. Европейският съюз е на второ място, като генерира $ 19,2 трилиона. Заедно Китай и ЕС генерират 33,9% от световната икономическа продукция от 119,4 трлн. Долара. Съединените щати са паднали на трето място, като са реализирали 18,6 трлн. долара. Трите най-големи световни икономики в света са произвели 59 трилиона долара. Това е почти половината от световната икономика. Никоя друга икономика дори не е близо до никоя от тези три. Четвъртата по големина икономика е Индия, коя

Едно важно отражение на неокласическото предположение за намаляващата възвръщаемост на капитала е, че то води до сближаване. Солоу (1956) с помощта на стандартният модел на неокласически растеж показва, че съществува един уникален и в световен мащаб стабилен път на растеж, при който равнището на производителност на труда и доходите на човек ще се конвергират. Ако всички икономики имат същите предпочитания и една и съща технология, най-изостаналите страни, с по-нисък коефициент на съотношение капитал-труд ще реализират състояние на устойчива конвергенция . Въпреки това, емпиричният анализ не п

Финансовата и икономическа криза от 2008-2009 показа, че световната икономика и нейното възстановяване са много по-крехки и взаимозависими отколкото се е смятало преди това. Кризата също така разкри, че ние сме в един нов свят с множество източници на растеж и нови мощни връзки между развиващите се и развитите страни, както и сред развиващите се страни. Кризата ускори промяната в световния икономически пейзаж, като някои развиващите се страни придобиха голямо значение в световния икономически растеж и дял от световния БВП. Днес почти половината от растежа на световната икономика се дължи на ра

Тези приоритети са многократно потвърдени от първото и може би не толкова от второто правителство на Бойко Борисов. През 2009г. бе приета Конвергентна програма, която е насочена към справяне с икономическата криза и рецесията, докато в същото време се поддържа фискална дисциплина и е насочена към намаляване на големия външен дълг на страната. Реформите, които са включени в програмата за конвергенция са проектирани в светлината на стремежа на България да кандидатства за валутния механизъм (ERM II) т.нар чакалня на еврозоната през първите месеци на 2010г. Държавата трябва да остане в рамките на

Глобалните дисбаланси обикновено се разбират като появата на високи и увеличаващи се излишъци по текущата сметка на някои страни и на огромен дефицит по текущата сметка на САЩ, заедно с такъв в някои други по-малки страните (виж фигура 1). По време на пика на дисбалансите от 2006 г. САЩ е абсорбирала 60 сто от всички излишъци, докато Китай, Германия, Япония и шест други страни - предимно износители на петрол – са генерирали 75 на сто на всички излишъци преди кризата (Фигура 2). Много дискутиран излишък е този на Китай, който е отчел 19 на сто от общия излишък, докато Германия и Япония взети з

Глобалните дисбаланси представляват сложен макроикономически феномен, който е резултат от взаимодействието на множество фактори. Факторите, варират от цена на стоките до икономическата политика, демографска структура, спестявания и инвестиционните модели в страните, отношението към риска, очакванията за растеж и други. Проблемът се проявява, поради факта, че група от страни имат голям и траен излишък по текущата сметка, а други носят тежестта на огромни дефицити по текущата сметка. Съгласно определение на Международния валутен Фонд (МВФ), глобалните външни дисбаланси са „текущи сметки, различн

„Обединени в различието” е мотото на Европейския Съюз (ЕС). В действителност разнообразието в ЕС се е увеличило. Това изисква все по-широк набор от специални разпоредби за отделните държави-членки. В много области на политиката на ЕС, включително обща валута, правосъдие и вътрешни работи, фискален пакт, Банковия съюз и патентът на ЕС, не може да се стигне до споразумения, поради липсата на единствено между държавите-членки. По време на европейската дългова криза, тази диференциация достигна нов обхват, което за постоянно ще промени управлението, баланса в властта и сплотеността на ЕС. За това,