СОКОЛСКИ МАНАСТИР “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

За произхода на името на манастира има различни версии. Едната е че манастирът е построен на харамийското сборище Сокола, където някога тук се сбирали свободни момци, чувствали се като соколи. Идвали тук с пищови и шишанета да се обучават в стрелба. Местоположението дава името, както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Друга версия пък гласи, че двамата монаси Йосиф и Агапий споделяли усамотенето си заедно с множеството соколи, които обитавали скалните процепи, откъдето и манастира получава името си. Още в началото, когато през есента на 1832 г. архимандрит Йосиф пристига в родния си край, придружен от йеромонах Агапий, е намерено място за новия манастир - каменната тераса пред пещерата на местността Сокола. Първата църква е малка и дървена, като до нея е построена дървена къща за живеене. На следващата година съборили дървената църквица и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм. През януари 1833 година манастирчето е готово. Като умело използва теренните дадености, строителят на манастира