Методът на критичната точка

Методът на критичната точка на стопанската дейност е най-популярният аналитичен метод в световното стопанство. Той е квинтесенция на известния от 30-те години на миналия век в световното управленско счетоводство анализ на зависимостта „Разходи-Обем-Печалба” (Cost- Volume- Profit Analysis). Освен под това наименование методът на критичната точка се среща още и като „Анализ на приключване без загуба”. Английското наименование на метода Break- Even Point се разбира като точка на равновесието между приходите и разходите, френското наименование Point mort de rentabilité се свързва с т. нар. нулева (мъртва) точка на рентабилността, а немското наименование Kostendeckungspunkt изразява точката на пълното изплащане (покриване) на разходите от приходите. И трите наименования изразяват с малки различия същността на разглеждания метод. Анализът на критичната точка е известен на българските специалисти по счетоводство от предвоенния период, когато изграждането на българската счетоводна наука се извършва на основата на европейската теория на счетоводството. В бившия СССР методът е игнориран близо няколко десетилетия, а по-късно и у нас в условията на централизираното стопанство. В условия