Тетрадка.бгОДИТОРСКИ РИСК

Встъпвайки в договорни отношения с клиента, одиторът изхожда от презумпцията, че не е в състояние да провери целия финансов отчет и да гарантира абсолютна вярност на счетоводната информация. В действията, които извършва при одита, винаги съществува риск, т.като в своето крайно заключение одиторът потвърждава онова което може би не е трябвало да потвърди, под одиторския риск се разбира вероятността одиторът да даде неподходящо мнение за ФО. Още при планирането одиторът разглежда степента и характера на работата, която му предстои да извърши. Тук здравият разум подсказва, че колкото клиента е по-рисков, толкова повече работа трябва да планира одитора. Например: колкото е по-голяма дейността, толкова повече операции се извършват и е възможно да бъдат допуснати счетоводни грешки. Рискът има различни форми – риск, когато клиента функционира в несигурна среда и може да се провали в бъдещата работа; възможен е и друг риск – когато ФО съдържа неточности, защото ръководството е пристрастено или защото вътрешния капитал не е успял да открие и коригира грешките. На практика одиторът използва професионална преценка за оценяване на риска и разработване на одиторски процедури, за да се увери,