МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Местните власти и в частност общините са първоизточникът на демократичния начин на живот в обществото. В античните общества, както и в наши дни общината е основното структурно звено в управлението на държавата, при което най – ясно е изразена връзката между хората и територията, която те населяват, трудят се и задоволяват своите общи и лични интереси. Дори още в античните и феодалните монархии са съществували традиции за предоставяне на автономия на общините при управлението на непосредствено свързани с живота на техните членове въпроси, а също и във връзка с изпълнението на възложени от държавата дейности като: поддържане на пътищата и напоителните системи, организиране на охраната и отбраната на градовете, подготовката на военни набори, панаири, тържища и т.н. По нашите земи, традициите на местното самоуправление датират още от времето на траките, когато племенните вождове са предоставяли правото на родовете да решават самостоятелно много проблеми, без плащането на данъци и участието в отбраната, респ. завоевателните походи. Подобна свобода да решават местните си дела са имали и живеещите в римските провинции Горна и Долна Мизия, Тракия и Македония през І в.пр.Р.Хр. По-късно