Възприятие.

Традиционно възприятието се определя като субективен образ на предмета, явлението или процеса, непосредстващо възприятието върху субекта. И докато усещането е отражение на отделните свойства на предмета или явлението, възприятието е отражение на целия субект . То се определя и като процес за формирането на този образ- например „маса” – за да я „опознаем” като такава, я възприемаме и тогава ние сме формирали образа и в съзнанието си. Като образ възприятието е непосредствено отражение на предмета – съвкупността от неговите свойства , в неговата обективна цялост. Това различава възприятието от усещането , което е също непосредствено сетивно отражение , но само на отделни свойства на предметите и явленията , които въздействат на анализаторите. Една от основните особености на възприятието като образ се състои в това че за съзнанието на субекта този образ се оказва проектиран върху обекта , който го е предизвикал. В момента на възприятието не можем да отделим субекта в съзнанието си (т.е той е проектиран , но се обръщаме и го виждаме в съзнанието си). Психологията се интересува не само от възприятието като субективен образ, но и от възприятието като процес , дейност , без която не б