Произход и дефиниция на понятието „стрес”.

Стресът се определя „като едно динамично, временно, цялостно състояние на човешката личност, възникващо под влияние на разнообразни стимули, респ. относително специфично реагиране, вследствие сложно взаимодействие между субекта и обкръжаващата го действителност при непосредствено отражение на стресогенната ситуация” [2]. За основна тенденция на стреса се счита възстановяването на биологичното, психичното и социалното равновесие на личността. Стресът обикновено се възприема като отрицателно явление. В действителност има и положителен стрес, който може да се предизвика от приятни събития като голяма парична печалба от лотария, повишение в службата и др. Според Ханс Селие (бащата на научната теория за стреса) положителният стрес би трябвало да се нарича стрес, а отрицателният, възникващ при превишаване на равнището на външни дразнители над възможностите на защитните системи на организма-дистрес. Тези различия в терминологията се срещат, обаче, само в тясно специализираната литература. Понятието „стрес” е широко разпространено и се използва както за положителния, така и за отрицателния стрес в научната и научно-популярната книжнина. Неголемите стресове са дори полезни за организ