Тетрадка.бгОтношението към „Другите” – Толертността през Просвещението.

От историческа гледна точка толерантността е добродетел на Просвещението. Тя е централна тема във философското, политическото,теологическото и правно мислене на ХVІІ и ХVІІІ век. Изискването за толерантност, преди всичко за религиозна толерантност, става проблем по време на религиозните войни в Западна Европа, непосредствено след Реформацията. Нещо повече, формулирането и обосноваването на идеята за религиозна толерантност може да се разглежда като последица от тези войни. Религиозните войни са радикален опит за разрешаване на проблема, свързан с нарушеното единство между религия и политическо господство. Преди Реформацията религията и църквата са гаранция на политическото господство. След Реформацията настъпва принципна промяна. Същевременно религията е основата на обществения мир. Единството на религията вече не съществува, но убеждението че общественият мир е възможен само в хомогенно в религиозно отношение общество, продължава да бъде определящо. Пряко политическо следствие от това са преследванията на религиозна основа, опитът по насилствен начин да се възстанови единството на религия и политическо господство. В края на ХVІІ в. вече не е възможно легитимиране на политическат