Тетрадка.бгДетският аутизъм.

През 1943 год. американският детски психиатър Leo Kanner описва една форма на детска психоза под името ранен детски аутизъм. Авторът определя този синдром чрез две най-характерни разстройства: “изключителна самотност” и “стремеж към неизменност”. Първото се изразява в невъзможност детето да създаде нормален контакт, дори и с най-близките, както и в пълно безразличие към външния свят. Детето се държи, сякаш е постоянно само, люлее се, поклаща се от крак на крак, играе с ръцете си, подскача на пръсти, върти се около себе си и т.н. “Стремежът към неизменност” се проявява чрез ритуализирани действия, всяка промяна в заобикалящата обстановка буди тревога. Това може да бъде, например, неуморно повтаряне на едни и същи игри или пък поставяне на дрехите в неизменен ред. Аутистичното дете, потънало в своите стереотипни дейности, се движи в затворен свят, който то бележи с ориентири. Прекомерното затваряне в себе си причинява откъсване от действителността и засилва ролята на въображаемия свят. Това отдалечаване от реалния свят, прави невъзможно посещението на училище, ако не и всяко интелектуално развитие, в резултат на което се стига до тежко и необратимо дефицитно състояние. Класическото