Тетрадка.бгТема 7: РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ И ЕРЕСИ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ.

Една от основните и съществени характеристики на Европейското Средновековие било господството на християнската религия и монопола на църковната институция в духовния живот и културното развитие на обществата. Църковно-религиозните догми определяли обществения морал и общественото поведение, както и възгледите за света и неговата същност. Отклонението от тези догми и от официално приетите правила на църковен живот било характеризирани като ерес ( от гръцката дума "ересис", която означава "откъсване", отклоняване"). Ересите били различни по характер и насоченост: Раннохристиянските ереси били учения, най-често посветени на същността на Иисус Христос, които били обявени за "лъжливи" на ранните църковни събори. През ранното Средновековие ересите възниквали като религиозна учения, но и като критика към зародилата се социална действителност. И в двата случая ересите представлявали своеобразна опозиция на съществуващите порядки и били подложени на преследване. Поради изключителната роля на църквата и религията в Средновековието ересите надхвърляли параметрите на религиозни учения и по принцип засягали цялостното функциониране на обществото. Средновековна България не правела изключение от