ТЕМА №16 БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА.

Възникналите през ХV в. килийни училища съществуват успоредно със светските чак до средата на ХІХ в., като изиграват решаваща роля за съхраняване и продължаване на средновековната българска културна и духовна традиция. Те осигуряват най-елементарно образование на бъл-гарските деца, изразяващо се в усвояване на умения по писане, четене и малко смятане. Учи се предимно по църковни книги, а учителите са монаси и свещеници. Все пак, в някои килийни училища се дават све-дения и по българска и обща история, като по този начин се създава основа, върху която се раждат част от предпоставките за преминаване към по-широка просветна мрежа. Според наличната научна литература, през ХV в. на територията на страната работят 17 килийни училища; през следващия, ХVІ в. са открити нови 29, през ХVІІ още 31, а през ХVІІІ в. броят на килиите се увеличава с още 75. Към годината на написване на Паисиевата история (1762) в българските земи функцио-нират около 112 килийни училища, а към 1835 г. броят им е вече 236, по-известни от които са в София, Етрополе, Котел, Самоков, Рилският манастир. Килийните училища осигуряват един минимум от знания и фор-мират малобройна, но социално активна прослойка от монаси,