Тетрадка.бгПОТЕКЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ – МИТОВЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Според някои учени името на езерото Балхаш в Казахстан и народностното име на българите произлизат от един и същ корен. Тъкмо в този регион от V в.пр.Хр. до І в.сл.Хр. праалтайски племена са живели заедно или в непосредствено съседство с един индоевропейски народ, който вероятно е говорел на тохарски език. Присъствието на българите или прабългарите в същите земи и по същото време като че ли се потвърждава от това, че повечето индоирански думи в древнобългарския (“прабългарския”) и в съвременния български език изпъкват с голямата си близост до тохарския, който е един от най-старите индоевропейски езици. Така например тохарското “ak” отговаря на българското “око” (на сръбски “око”, на хърватски “oko”, на словенски “okô”, на словашки “oko”, на чешки “oko”, на украински “око” или “воко”, на по-старинен руски “око”, на полски “oko”, на горнолужишки “woko”, на долнолужишки “hoko”, на литовски “akìs”, на латвийски “acs”, на староиндийски “ákşī”, на латински “oculus”, на готски “augo”, на старосаксонски “ōga” и т.н.), а преминаването на началното тохарско а- в о- на български е не само праславянска, но и древнобългарска (“прабългарска”) фонетична закономерност. Подобен е и случаят с глаго