Тетрадка.бг Отношенията на Австро-Унгария към националноосвободителното движение в Македония.

Хабсбургската империя категорично възразява срещу четническа-та акция в Македония през 1895 г. и се възползва от българско-руските сондажи за възстановяване на дипломатическите отношения между Пе¬тербург и София, за да въздействува чрез Русия на българското прави¬телство. Това слага началото на австро-руското сътрудничество срещу националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Не¬гов връх е съглашението от 1897 г. за запазване статуквото на Балка¬ните, което има отрицателни последици за развитието на национално¬освободителното движение. Това временно споразумение е необходи¬мо на двете велики сили, известни със съперничеството си на Балкани¬те, поради голямата им външнополитическа заетост в този момент. Русия е ангажирана в Далечния изток, а Австро-Унгария се раздира от вътрешни национални противоречия. През периода 1899—1903 г., ко¬гато националноосвободителното движение в Македония и Одринско изживява подем, Австро-Унгария продължава да следва своята консер¬вативна тактика спрямо него. Това особено проличава по времена Илин-денско-Преображенското въстание. Досега проблемът за австро-унгарската позиция спрямо Илинден-ско-Преображенското въстание не е пряко разработен