Тетрадка.бгБалканите в европейската система на международни отношения.

Голямата източна криза от 1875 г., която обозначи началото на края на Османската империя, беше погребана през 1878 г. на Берлинския конгрес. Това е моментът, в който започва истински модерната история на Балканите и, заедно с това, множество от практиките, които днес погрешно биват приписвани на старинни балкански вражди. Решенията на конгреса, под председателството на Бисмарк, маркират една дълбока промяна в отношението на Великите сили към застаряващата Османска империя. След всички предишни кризи в Изтока, в които Силите си бяха сътрудничили, за да запазят империята и да окуражат вътрешните й реформи, в Берлин те се съгласиха, че тя не може да бъде спасена и започнаха да я разкъсват на парчета. Нито исторически права (основаващи се на териториалния зенит на средновековните балкански държави), нито пък въпроси на самоопределението бяха нещата, които в края на краищата играеха роля при определянето на новите граници. Тези неща определиха най-вече противоречивите и несъвместими една с друга балкански иредентистки програми. Размерът, формата, степените на развитие, дори самото съществуване на различните балкански държави бяха почти изцяло регулирани от съображения на Великите си