АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876 г.

Когато през юни 1875 г. избухват въстанията в Босна и Херцеговина , а с това и началото на т. нар. “Балканска криза” в Източния въпрос , най-радикалните среди на българската революция подготвят Старозагорското въстание. Въпреки неговия провал ,от който следват поуките за една масирана, мащабна , организационна и военно – техническа подготовка на българския народ , идеята за революцията не замира. Дейците на Гюргевския комитет , като пряк продължител на радикалното революционно крило в БРЦК , приемат решения , с които повеждат българското общество към неговата най-висока изява в епохата – Априлското въстание. Интересът към Априлското въстание през пролетта на 1876 г. като кулминация във вековните освободителни борби и движения на българския народ привлича интереса на поколения талантливи и еродирани учени. Голямото и успешно начало в тези изследвания трябва да се свързва с името на Димитър Страшимиров , който през 1907 г. публикува своя І том на “ История на Априлското въстание “. Десетилетия по-късно друга крупна фигура на възрожденската историография , тази на Хр. Гандев впечатлява със своя труд “ Априлското въстание 1876 г. “ Иван Хаджийски във своет