Мита

Митата са данъци, с които се облагат стоките, които се внасят (данъци върху влизането на стоките в дадена национална територия или по широка икономическа съвкупност – Европейски съюз например). Макар и рядко те се прилагат и по отношение на стоките за износ. Обективният факт, че по отношение на своята природа митото е данък, събиран в полза на държавата, не се оспорва от никого. Митата притежават всички основни черти на данъка изобщо – те са парично плащане на юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят стоки. Това плащане има задължителен и непротиворечив характер. Главното предназначение на митата е на задоволяване на фискалните потребности на държавата, а регулиране на международния търговски обмен. Митата са приходна форма, която се отнася към косвените данъци, т.е. към данъците, облагащи обръщението на стоките. Това се обяснява с обстоятелството, че митническата техника, начинът на определяне на облагаемата основа и данъчното задължение, контролът и събирането им за най-близки по своята природа до тези на непреките данъци.