Антропогенеза.

Приема се,че човекът произлиза от високоразвити примати.Преди 25 млн. години се появила маймуна,наречена египтопитек,която се приема за изходна форма в еволюцията на човекоподобните маймуни и хоминидите.Клонът на хоминидите се е отделил преди 14-15млн години.Появилият се тогава рамапитек заема междинно положение между човекоподобните маймуни и хоминидите. Преди 10-12 млн. години възникнали австралопитеците,които се приемат за първите представители на хоминидите. Най-съществените анатомични промени при еволюцията на човека са свързани с изправеното ходене, всеядния тип хранене и прогресивното развитие на висшата нервна система. Една от промените,които са свързани са изправеното ходене е преход в начина на придвижване – чрез двата задни крайника,вместо чрез четирите,което води до изправяне на тялото.Пренасянето на тежестта на тялото върху долните крайници води до увеличаване на размерите и здравината им.Бедрената кост се превръща в най-дългата и най-здравата кост в човешкия скелет.Формира се свод на ходилото,върху който пада тежестта на тялото.Той може да пружинира и така улеснява продължителното ходене.Увеличава се площта на тазовите кости,което дава по-добра