Самоуправлението

Самоуправлението възниква в древността по време на родовата организация, като първи властически органи са родовите събрания. С възникването на държавата самоуправлението отмира, за да се възроди от нашето време, като продукт на гражданското общество и една от най-демократичните форми на съвременната държава. Класическият пример за самоуправляващи се общини са древногръцките полиси, които са независими общности и се управляват от свои норми и ценности. Вътрешноправната система на управление на Първото българско царство при славяните е федерация от области със запазена индивидуалност и самостоятелност. През Средновековието и след това държавата се заема с организацията и управлението на процесите по задоволяване на непрекъснато нарастващите обществени потребности, но това се оказало непосилно за един властен център. Затова държавата се освобождава от част от тези функции и ги възлага на други структури – административни (общини); неадминистративни (неформални образования) и целеви (стопански, търговски и индустриални камари и църковни настоятелства). Държавата отстъпва на местните власти част от своите властни права, в границите на които им позволява да действат самостоятелно. С др