Дневният център за деца с увреждания като институция

Съвременната дефектология има за обект аномалните деца и възрастни, страдащи от интелектуални, речеви, слухови, зрителни, физически или психо-социални отклонения в развитието. Изучаването на техните особености, организацията на рехабилитационната работа с тях и оказването на социална помощ за вграждането им в обществения живот са важни страни от теорията и практиката на дефектологията. Терминът „аномални” деца включва в себе си значителни отклонения от нормалното физическо или психическо развитие. В широкия смисъл на думата за аномални могат да се смятат децата, които вследствие на сериозен психически или физически дефект следва да се обучават и възпитават в специални учебно – възпитателни учреждения. За обект на дефектологията се приемат аномалните деца с различни типове дизонтогении и тези с отклонения от нормата. Съществен проблем на дефектологията са и някои групи деца, чието причисляване към обекта на науката има все още спорен характер – децата със соматични дефекти /нарушения на опорно – двигателния апарат/ и децата с характеропатии. Тези отклонения се посочват като обект на дефектологията, но се основават на обстоятелството, че при тях няма сериозно първично изоставане