Лекции по Икономика на Труда.

Работната заплата има двойно измерение - от една страна - доход за работника, от друга - разход за работодателя. Това обуславя и сблъсъка на интересите им. Затова тя обективно се формира като компромис между интересите на двете страни. Той се постига чрез диалог и се фиксира с договор. Величината на работната заплата от една страна трябва да осигурява поне минимален жизнен стандарт на работника, да му осигурява възпроизводство на работната сила. Според класическата икономическа теория стойността на труда се формира от някакъв поне минимален стандарт на живот на който следва да съответства адекватно ниво на работната заплата. На тази база се формират социалната роля и функция на работната заплата - да осигурява съответен жизнен стандарт, така че работната сила да може да се възпроизвежда количествено и качествено. Работодателят пък е заинтересован от оптималното използване на ресурса, в който инвестира чрез плащането на тази заплата. Тя също трябва да може да се “възпроизвежда”, да има възвращаемост. Тя се определя от производителността на труда. Обвързвайки работната заплата с постигнатите резултати, работодателят практически я използва като инструмент за въздействие върху производ