MAN & BMW.

В основата на създаването на двигателя с вътрешно горене била вложена за изгаряне на горивото в цилиндъра на бутален двигател и преобразуване на скритата му енергия в топлината, която да се превърне в механична работа. Тази идея в края на 17. Век, но била осъществена през 1860 г. От френския механик Леноар. Двиателя на Леноар бил построен по подобие на хоризонтално разположена парна машина с двойно действие и имал мощност 14 kW при 60 об/min. За гориво бил използван светилен газ. Двигателят работел без предварително сгъстяване на газа. К.П.Д. не превишавал 4-5%- в съвременните двигатели к.п.д. достига 42%. През 1861 г. Френския инженер Бо де Роше обосновал теоретично работния цикъл на четиритактовите двигатели с бързо горене, но не се опитал да построи двигател, който да работи на този принцип. През 1878 г. На световното изложение в Париж бил показан констуираният от Николаус Ото – механек от Кьолн, двигател, който работел по четиритактовия принцип с изгаряне на горивна смес от светилен газ и въздух. Двигателлят имал мощност 2,9 kW и бил по-компактен и по-икономичен от двигателя на Леноар. При изпитването този двигател получил положителна оценка и намерил приложение в промишл