Тетрадка.бгСъщност и отчитане на лизинговите договори.

Лизинговите договори са често срещан отчетен обект в практиката. В етимологично отношение наименованието на договора произхожда от термина “to lease”, “leasing” и отразява прехвърлянето на държането върху вещ със запазване собствеността върху нея. През последните години, той се наложи като широко разпространена форма на продажба на активи с дългосречен характер. Лизинговите дейности, третирани и като начин на финансиране, успешно конкурират дейностите по предоставянето на кредити от банките. Лизинговите договори като специфичен отчетен обект са свързани с някои проблеми, чието решаване има определено практическо значение. Лизинговите договори намират все по-широко приложения в нашия стопански живот. Те се оказват удобна форма за финансови взаимоотношения между лизингодателя и лизингополучателя. Предмет на лизинга са вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по отношение на срока, както при наема. Лизингът издава известна близост с договора за наем, тъй като предмет и на двата договора е ползването на вещ. Но преди изследването на договорите за лизинг е необходимо да се направи разграничение между счетоводните понятия „лизингов договор“ и „наемен договор“ и тяхното правно знач