Тетрадка.бгНЕИЗСЛЕДВАНИ СТРАНИ И ИЗВОДИ ЗА СЧЕТОВОДНОТО ЗНАНИЕ ПО ИДЕЛИСТИЧЕСКТА ФИЛОСОФИЯ, ИКОНОМИЧЕСКЯ ИСТОРИЗЪМ И АНАЛИТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ

Отчетността до 1990 г. повелително се изясняваше по материалистическата диалектика. Тя обаче се оказа превърната форма на идеалистическото диалектика на Г. Хегел, частично и индиректно опозната при централизма по марксистката й критика. Съвременното счетоводното мислене е за исторически обусловените начални стопански съждения довели до оформяне на дисциплината при прехода към пазарни икономически отношения. По Хегеловата теза то приема (се проявява в) ограничената стойностна абстракция за предмета. Като съществуваща сама за себе си. Съществено е, че за идеалистическата диалектика “едностранчивостта и ограничеността на разсъдъчните определения се проявява като тяхно отрицание … диалектиката съставлява движещата сила на отиването напред” . Идеалистически се откроява противоречивата природа на относително истинното счетоводно познание. То като абстрактно- мисловна дейност. Която зад външните стопански проявления гради теоретико-стойностни представи е повече или по-малко едностранчиво и лимитирано. Оттук се извежда и тезата, че “критерий за истинно счетоводно знание е неговото интровертно противоречие; критерий за неистинно познание в счетоводна форма е неговото тъждество (непроти