Военна доктрина на Република България

На основата на доктрината се формулират цели на политиката за националната сигурност – непосредствена причина за политическо действие. Последното е възможно чрез прилагане на съотвени средства. От хилядолетия като главна, но не и единствена външна заплаха се смята военната. Вярно е обаче и това, че и гарантирането на националната сигурност се е приемало като военна задача, за чието решаване са били нужни съответни въоръжени сили. Трябва да се признае, че всяко разбиране за националната сигурност еднозначно е имало подчертано от бранителна формулировка, декларираната насоченост към защита, към отбрана, с позоваване на жизненоважни национални интереси и обвързване с наличието на реална заплаха – агресивен противник. Схващанията за водещата роля на военната сила като средство на политиката за сигурност се поддържат от традиция, институции и практика. За мнозина опората върху военната сила е най-важното средство на външната политика и е неизменна съставна част от доктринални конструкции и препоръки за практически действия. Мастото и ролята на военната сила се закрепват и определят в доктрината за национална сигурност. Традиционно тя не само установява пряката връзка н