Структура и взаимодействие на общинските институции.

Местното самоуправление е присъщо на всяко държавно образувание от древността да наши дни . Създаването на условия и граници за самоуправление на местно ниво е присъщо на демократичните държави . Но дори в античните и във феодалните монархии са съществували традиции за предоставяне на автономия на общините при управление на непосредствено свързани с живота на техните членове въпроси .По българските земи традициите на местното самоуправление в исторически план датират още от времето на траките . Общинското самоуправление се е развивало и по време на българската феодална държава . След освобождаването през 1878г. българската държава създава добри предпоставки за развитие на общинските институции , като в различните периоди от нейното развитие и в зависимост от конкретната политическа обстановка общините са имали по-голяма или по-ограничена автономия.Различни са били и административната структура , и връзките на общините с централната власт. Като цяло обаче общината е една от най-стабилните структурни еденеци в държавата . Същността на местното самоуправление се изразява в реалната възможнаст на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение , най-тясно