Тетрадка.бгВината и срамът като регулатори на поведението.

Срамът като културно детерминиращ фактор е ориентиран към обкръжаващата среда и външната оценка на другите хора за постъпката на лицето. Той „придържа” лицето в рамките на приетите норми под заплаха от отхвърляне от обществото в случай на прекрачването им. Вината е вътрешно ориентирана и самооценъчна. Като регулиращ механизъм при прекрачването на приетите норми кара лицето да се самоизмъчва, да изпитва угризения от стореното. Обединяващата основа на двата регулатора е страхът, който освен в обществото играе важна роля и при срещите с чужденците, които се възприемали като потенциално опасни. Според концепцията на Рут Бенедикт “етосът” определя основния характер на културата и се явява неин главен принцип, реализиращ се както в системата на културните ценности, така и в нормативното поведение на неговите носители. Когато прави сравнение с американската култура, тя стига до извода, че докато японците мотивират своето морално и етическо поведение със “срама”, то при американците ролята на такъв регулатор играе чувството на вината. “Ние не включваме – подчертава Рут Бенедикт – острото лично огорчение, съпътстващо срама в нашата фундаментална система на морала. Японците постъпват та