Социална психология на агресията.

Термина агресия произхожда от латинския език и означава нападам, пристъпим или прокарвам със сила своята гледна точка. Агресивното поведение е нападателно по своята същност и е вид защитен механизъм на личността. Освен агресията, отправена навън към другите може да се говори за агресия, отпровена към собствената личност (например чрез самоупрекване). Всички агресивни реакции имат две общи характеристики: представяне на неприятен стимул и междуличностен контекст. От тях произтичат и различните дефиниции за агресията. Според Арнолд Бъс (1961г.) тя е „отклик, който изпраща вреден стимул към друг организъм”. Той се фокусира само върху самия и акт. Други автори включват в дефиницията не само акта на причиняване на вреда спрямо някого, но подчертават и важността на намерението на индивида да следва определено поведение. Ленард Бърковиц (1975г.) дава именно такава дефиниция и определя агресията като „преднамерено ощетяване на другия”. Тази концепция намира израз в разграничението на престъпленията например на умишлени и неумишлени. Според Р.Барон (1977г.) агресия е „всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което е мот