Разбиране на устна и писмена реч

Разбирането е най – основната цел на четенето и писането. То ни прави способни да получаваме информация, да преживяваме или да бъдем запознати с някои други (въображаеми) думи, да общуваме успешно и да достигнем академичен успех. Когато четем иби слушаме текст нашатата цел е да извлечем пълната интерпретация на състоянието на описаните неща, отколкото просто да получим значениета на отделните думи или изречения1 . Тази цел е определена като общ фактор в най-главните теории за разбирането при четене, а по т-очно – доброто разбиране включва и съставянето на представа, кореспондираща на състоянитео на нещата, описани в текста, един ментален модел (Джонсън – Леърд, 1983) или ситуационен модел (Кинч, 1998). Тази представа включва причинни връзки между събитията, целите на действащите лица и пространствената и времева информация, която се отнася до сюжета (Зваан и Радвански, 1998). Тези престави не са уникални за разбирането при четене : те също така са продукт на успешното разбиране на говоримата реч. 1 Втоци предговор ние се отнасяме към разбирането на текст като разбирането на писмени наративи и описателни текстове. Много от същите умения и процеси се включват ив разбирането на