Психоанализата на Фройд.

Но всичко това несъмнено свидетелства поне за две неща. Първо, че идеите на Фройд засягат дълбоко самочувствието и идентичността на съвременния човек; страстите стават разгорещени и непримирими винаги когато се засегне самоличността на човека. Второ, че учението на Фройд е оригинален и ярък израз на най- дълбоки духовни движения на епохата; силата на неговия глас не е в това, че е единствен и самотен, а защото е един от гласовете, чрез които говори и се самоизразява нашата културна епоха. Фройд създава учение, за да отговори на най- характерния за тази епоха стремеж- стремежа да се изгради нов образ на човека. Психоанализата се ражда и вдъхновява от надеждата за изцеление на душевни страдания, но има доста основания да се се постави въпросът, дали идеите за човешката природа, до които достига Фройд към края на теоретическото развитие на учението, запазват някаква убеденост в “излечимостта” на човешкия род. През целия си научен път Фройд е поддържал разбирането, че човекът е излязъл от животинското си състояние благодарение на културните и социалните условия, съставляващи цивилизацията, и че не би могъл да просъществува без тях. Същевременно вниманието му винаги е привлечено от