ИНТРОВЕРСИЯ И ЕКСТРАВЕРСИЯ.

Според Юнг типовете нагласа се разграничават по специфичната си насоченост към обекта или по-точно “либидното”1 движение. “Нагласата на интроверта към обекта е отхвърляща, по същество той винаги е изправен пред проблема, как либидото може да се откъсне от обекта, сякаш всеки опит за надмощие от страна на обекта трябва да бъде непрекъснато осуетяван. Екстравертът, напротив, поддържа определено позитивно отношение към обекта. Той приема неговата важност до такава степен, че неговата субективна нагласа е трайно ориентирана и свързана с обекта…”(6,с.12) Следователно екстраверсията е насочване на интереса към обектите в средата, т.е. в екстравертирано състояние човек действа, мисли, чувства, възприема, преживява по отношение на обекта. Личност с подобна нагласа, е склонна да реагира незабавно и пряко на външни стимули. Интроверсията, респективно, е оттегляне на интереа от обекта и насочването му към субекта (към личния съзнателен опит на човека). В интровертирано състояние възприятията, мислите, действията, чувствата, преживяванията са детерминирани от субективни фактори2. Тук вече индивида реагира със по-забавени реакции и действа на основата на субективни съображения, които следват въ