АГРЕСИЯ ПРИ ДЕЦАТА.

Под агресивност можем да разбираме свойство на личността, характеризиращо се с наличие на деструктивни тенденции, най-вече в областа на отношенията "субект-субект". Агресията в една или друга степен е присъща на всеки индивид, явявайки се инстинктивна форма на поведение и реакция на личността към враждебната среда. Агресивността има качествена и количествена характеристика. Както всички свойства и тя има стемен на изразеност - от почти пълно отсъствие до прекомерно развитие. Всяка личност трябва да притежава определена степен на агресивност. Нейното отсъствие води до пасивност, конформност и т.н. Прекомерното й развитие пък започва да определя цялостния облик на личността, която може да стане конфликтна, неспособна на съзнателно сътрудничество и т.н. В житейското съзнание агресивността се явява синоним на "злонамерена активност", но деструктивното поведение, само по себе си не притежава качеството "злонамереност". Такова го прави мотива за действие. Външно, актовете на агресия могат да са напълно еднакви, но техните мотивационни компоненти да са коренно различни. Можем да разделим проявите на агресия на два основни типа: 1) мотивационна агресия - агресията, като самоценност;