Адаптация на скалата за обща самоефикасност на Шерер.

Бандура е първият, който въвежда конструкта самоефикасност през 1977г. По този начин той оформя един възглед за човешкото функциониране, който заема централана роля в когнитивните, регулаторни и физиологични процеси в процеса на адаптация и промяна на човешките същества. Бандура определя хората като саморганизирани, активни и саморегулиращи се, отколкото като реактивни организми, които, са оформяни и напътствани от силите на заобикалящата ги среда или водени от замаскирани вътрешни импулси. От тази теоретична перспектива човек е видян като продукт от динамичното взаимодействие между личностни, поведенчески и влияния на среда. Например, начинът, по който хората интерпретират резултатите от собственото си поведение, дава информация на заобикалящата го среда, а от своя страна личностните качества, които те притежават предизвикват опрделено поведение. За разлика от ефикасността, която представлява силата да произведеш определен ефект (в основата на компетентността), самоефикасността е убеждението (правилно или не), че човек притежава силата да постигне определен ефект. Например, човек с висока самоефикасност може да се анагажира с дейности, свързани със здравето,когато се разболее, док