Законът за наследството и неговите изменения и допълнения

След освобождението повече от десетилетие правораздаването в областа на наследяването се основава върху различни източници на право,които се прилагат едновременно и имат еднаква сила и валидност. Това са: Законът за земите от 1858г.,разрешенията, които се съдържат във френския гражданкси кодекс (Code civil), Шериатското наследствено право, Шестокнижието на Арменопуло, Юстиниановото законодателство – 118 новела, разпоредбите на средновековната Кормчия книга (Закон градски) и българското обичайно право. Правното многообразие е породено от обстоятелството, че в Османския граждански закон (Меджелето) не е развит отдела за наследството. В него са вклиючени само постановления, които се отнасят до наследяването на т.н. правителствени или мирийски земи (Ерази мерие). Движимото и недвижимото имущество, което е пълна частна собственост (мюлк), попада под разпорежданията на шериатското наследствено право. То се основава на кръвното родство и дава предпочитание на мъжките наследници, които получават два пъти по – голям дял от наследниците от женски пол. В продължение на година съставите на Варненски окръжен съд се позовават и на османското законодателство и на българското обичайно право, а Рус