Правосубектност на физическите лица

По думите на Виндшайд, на римския народ е било отсъдено да завладее два пъти света – веднъж със силата на меча, втори път с духа на своето право. Независимо от голямата историческа и географска отдалеченост римското частно право продължава да бъде източник на правни норми, принципи и отделни разрешения както за законодателството и правоприлагането, така и за политическия и обществен живот на модерните цивилизации и държави като цяло. Класическото римско право е ненадминато обобщение на многовековния опит, натрупан в правното регулиране на човешкото общежитие. В неговите извори можем да открием цялата съвременна юридическа терминология, характерна за системите от “романското семейство”. Казаното до тук обосновава необходимостта от разглеждането на въпроса за правосубектността на физическите лица да започне именно от древността. II. Правоспособност, дееспособност и деликтоспособ-ност Класическото римско частно право е поставяло като основен въпрос на нормативното регулиране юридическия статус на човешката личност. Той е съдържал две динамични характеристики – правоспособност и дееспособност. С термина правоспособност се обозначава признатата от правния ред възможност на човека