Тетрадка.бгПонятието „църковно право” в Средновековието.

Основни догматични източници на църковното право са Свещеното писание (Стар и Нов завет), Свещеното предание, Църковният обичай, Каноните на вселенските и поместните събори, апостолските канони, правилата на бележити канонисти. Сред византийските източници на църковното право следва да се отбележат Държавното законодателство за църквата, Кодификацията на църковното право – канонически сборници, номоканони, тълкувателни и научни трудове и др. Български източници за църквата и църковното право през Средновековието са Кръмчая книга, държавно законодателство (Славянска Еклога, Закон за съдене на людете, Славянска Синтагма), както и някои неюридически източници - Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите, Синодик на българската църква, Послания на патриарх Евтимий, дарствени грамоти и др. ИЗЛОЖЕНИЕ Църковното право е най-тясно свързано с Църквата, в областта на която се появя-ва, развива и прилага. За да се определи понятието „църковно право” през Средновеко-вието, е необходимо преди всичко да се определи същността на Църквата. С думата „църква” се свързва културно-историческата сила, която в продължение на цялото Средновековие оказва влияние на народните маси с по-